Съвременният град Разград възниква около втората половина на ХV в. първоначално като село. Оформянето на града през ХVІ в. е пряко свързано с Великия везир Ибрахим паша. По време на управлението му по негова заповед са построени много обществени сгради, сред които е и джамията в Разград. Благодарение на изграденият от него през 30-те години на ХVІ в. храм, селището придобива статут на малък град (касаба). През 1533 г. то е обявено за вакъф на джамията на Ибрахим паша. В двора на джамията са изградени училище, шадраван или чешма за религиозни цели и конюшня преустроена по-късно в хан и тоалетни. Изградената от великия везир Ибрахим паша джамия в Разград съществува до 1600 г. По неизвестни за сега причини тя е съборена и през 1616 г. е издигната сегашната джамия носеща името „Ибрахим паша”. Към нея има действащи медресе, читалня и начално училище. По този начин учещите преминават през подготовка за изучаване на корана и ислямската религия. Около тази джамия постепенно се оформя централната част на града.
Постепенно в града освен българското и турско население се заселват и съжителстват и други етноси. В махалата Варош до 30-те години на ХІХ в. живее и арменско население. В Разград има малки групи от евреи и цигани, като една част от тях са християни. През ХVІІІ в. Разград вече се е оформил като селище от градски тип с регионално значение. Издигнатата часовникова кула е една от забележителностите на Разград.
След преминаване на османските нашествия и влизането на Лудогорието в състава на Османската империя започва възстановяването на стопанския живот в района. Разград се отваря за контакти с близки и по-далечни селища, а от там и извън границите на Османската империя. Обект на търговия са всички стоки плод на човешкия труд от занаятчийството и селското стопанство. От особена важност за развитието на търговията в Разград са връзките с Дубровник. В резултат от тези контакти в града временно се изгражда малка колония от тридесетина души търговски представители на адриатическата република. На 23 юни 1567 г. е сключено търговско дружество, в което влизат дубровчаните Лука де Лукари и неговият брат Джовани. Техни търговски партньори са местните търговци Гьока Лека и Янко, зет на Карагьоз. Четиримата натоварват и откарват към Дубровник 1233 волски кожи на цена 38 аспри едната на обща стойност 46 854 аспри. Дубровнишка колония присъства в града до към края на ХVІІ в. Чрез тях в Разград се оформя една малка търговска група, която участва в стопанския живот на региона и се сдобива с обществен авторитет. По този начин разградските търговци спечелват позиции и търговски партньори в дългосрочен период.
В административно отношение Разград е касаба и първоначално е център на нахия, част от каза Червен от състава на санджак Никопол. Този статут на града се запазва непроменен и през следващите столетия. В периода ХVІ - ХІХ в. името на града се среща под различни варианти. Във вакъфнамето е записан като Хезарград.
Запис от 944 (1537-38), който показва, че Хезарград е включен в сагата на Ибрахим паша (София, Национална библиотека, № O.A.K. 217/8, вр. 11а)
Живота в малкия провинциален град върви според установените традиции в Османската империя. Ежедневието на хората е запълнено с тяхната трудова дейност. Житейските радости и скърби запълват дните, в които хората не се занимават активно с работа. Тази неотменна част от живота на хората е според техните религиозни практики. Традиционната обредна система отразява вярванията, знанията и представите характерни за патриархално-битовите обществата. Ритуалите носят магически действия, които предпазват от зли сили, подсигуряват плодородие, здраве и късмет в живота. Обществения живот в държавата също е обект на разговори между хората. Естественото място за разпространение на новините става на пазара, където се срещат местни жители и гости на града. Тук всеки човек се отличава според своето облекло. Дрехите отразяват възрастта, социалното и семейно положение на индивида. Те носят художествено естетически елементи характерни за етническата и религиозна група, към която принадлежи.
През ХVІІІ в. Османската империя постепенно е обхваната от вътрешна политическа нестабилност. Тези прояви засягат и Разград, като през 1759 г. градът е нападнат и опустошен от еничарски банди от близкото село Юнуз Абдал (Йонково). Градът е замесен и в аянските размирици от края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. Местните управителите също са въвлечени в процесите обхванали империята. Участието им в тези събития накрая им струва живота. С цената на много усилия този проблем е ликвидиран, и с това през второто десетилетие на ХІХ в. живота в тази част на Османската империя се нормализира. Султан Махмуд ІІ затвърждава позициите си и налага своята фискална политика, което му осигурява допълнителни приходи в хазната.