От 1987 година в научно обръщение влиза едно от най-важните открития в изследванията за живота и делото му - фактът, че той е избраният от месец юни 1874 г. ”нов апостол”- заместник на Васил Левски¹. А това го прави една от най-авторитетните фигури на освободителното ни движение в периода 1874-1876 г. След Атанас Узунов, Иван Хаджи Димитров и опитът на Стефан Стамболов, шуменецът, успешно, в пълна конспирация и докрай успява да изпълни възложената му от БРЦК мисия. Това естествено става с голямата подкрепа и на вътрешните комитети, предимно Търновския и Русенския. Както е известно, самият БРЦК преживява за непродължителен период от време сложен и труден път на изграждане, с възход, критични моменти и усилия за възстановяването си. Приел революционната традиция от Г. С. Раковски, той израства като организация на българското революционно движение вън и вътре в България. Това е първата истинска политическа партия в обществения живот преди Освобождението със своя програма, организационна структура, фиксирана в устав, с определение на функциите си като преддържавно българско правителство, имащо задачи от общонационален мащаб. По времето на Левски, комитетите създадени в Българско и ръководени от него се превръщат в общност от съмишленици, подготвяща народа за въстание. В редовете на БРЦК израстват най-големите фигури в историята ни-Левски, Л.Каравелов, Хр.Ботев, които възпитават цяло поколение политически борци за свобода, осъществили Априлското въстание 2. Шуменският апостол П.Волов неколкократно е прехвърлял Дунава. Първото му пребиваване в румънската столица Букурещ е свързано с гостуване у неговия вуйчо - известният богат търговец, забележителен благодетел и член на Добродетелната дружина Маринчо Бенли (1809-1875г.).
Phasellus tristique libero vel justo aliquam pellentesque. Maecenas vestibulum velit est, in tincidunt arcu fermentum id. Morbi ipsum arcu, iaculis nec sapien vel, egestas viverra eros. Phasellus ac dolor elit.
- Mark Henry "Google.com"
Целта на пребиваването му там през 1868 г. е била да помага на сродника си в търговските дела, докато се уреди неговото по-нататъшно обучение в Сърбия или Русия. Оттогава датира познанството на младежа с личните познати на М. Бенли-войводата Панайот Хитов, твърде вероятно и с Левски. За следващото му посещение в Румъния свидетелствува Стилиян Чилингиров3 . То се е състояло през ранната пролет на 1873 г., когато отново се е срещнал с благодетеля си в Букурещ. За този момент писателят споменава още, че П.Волов се разболял и това е причината да прекъсне оставащите му 6 месеца до завършването на учебната година в престижната гимназия на град Николаев, южна Русия.
Почти месец П. Волов е при родственика си Маринчо и вероятно разговорите между тях са били свързани с това, кой от двата пътя на своята съдба да избере младия човек-да продължи търговските дела на стария вуйчо, с цел да го наследи или да се върне в родния град. От спомените на най-близкият другар на младия шуменец П.Енчев, узнаваме, обаче, че същинската причина за напускане на учението в Николаев, за Панайот Волов е привикването му в редиците на революционната емиграция във Влашко. П. Енчев потвърждава и съществуването за предварителна усилена кореспонденция между Волов и бившия възпитаник на същата гимназия Михаил Греков, който пък от своя страна е връзката с БРЦК. В този момент организацията активно работи за обновление чрез привличане на още млади, образовани и военно подготвени революционери, предимно руски възпитаници. Греков бил свързан със Сава Геренов и с Атанас Узунов, който вече изпълнявал ролята на „нов апостол” в българските земи. В тази връзка преди да дойдат в родината, П.Волов и П.Енчев престояват известно време в Букурещ. Според всички биографи на Волов точно тогава той се се запознава с Л.Каравелов и с младия поет Хр. Ботев, среща се и с други дейци, които вече познава лично или е водил кореспонденция.