22
Септ
2018
Клубни новини
Княз Фердинанд отново обяви независимостта на България във Велико Търново
Посрещане на княз Фердинанд на гара Трапезица и обявяване на независимостта на България 1908/2018 г. Историческото събитие бе пресъздадено от актьори от МДТ „Константин Кисимов“ – Велико Търново, членове на НД „Традиция“, курсанти от НВУ "Васил Левски", ученици от Професионална гимназия по туризъм "Д-р Васил Берон" и музиканти от „Биг Бенд Велико Търново“. Организира се от Община Велико Търново, НД „Традиция“, БДЖ – „Пътнически превози“, МДТ „Константин Кисимов“, Регионален исторически музей - Велико Търново и Общинската туристическа агенция.
Днес, 500 души, закупили си билети за ретро влака „Корона експрес” и още няколко хиляди на гара Трапезица станаха свидетели на обявяването на Независимостта на България. Възстановката на историческите събития станали в Търново преди 110 години и пътуването с влака, теглен от реставриран парен локомотив, предизвика небивал интерес.
Още на гара Горна Оряховица суетнята бе голяма. Пътниците си правеха снимки на локомотива и с главните актьори, претворяващи събитието, а маранята, обвила гарата се сливаше с пушека от комина на локомотива.
„Корона експрес” тръгна от гара Горна Оряховица точно в 11,50 часа. В салона на реставрирания пътнически вагон, княз Фердинанд, министър-председателят Александър Малинов и председателят на Народното събрание Христо Славейков, помолени от журналистите и извън сценария отново пресъздадоха написването на Манифеста. В действителност в нощта срещу 22 септември министър-председателят посреща княз Фердинанд I на яхтата „Хан Крум“ край Русе. През юли 1908 г. Княз Фердинанд предприема посещение на европейските дворове да търси разбиране на унизителното положение, в което е поставена България. По това време в Турция на 11 юли 1908 г. избухва Младотурската революция и е извършен държавен преврат от младотурците. Княжеството винаги се е стремяло дипломатическата ни мисия в турската столица да се оглавява от тактичен и умел политик. През 1908 г. посолството ни се ръководи от Иван Евстратиев Гешов. В доклад до външния министър генерал Стефан Паприков дипломатическият ни представител в Цариград Иван С. Гешов повдига въпроса: "Не е ли сега моментът България да провъзгласи независимост?".
Според решенията на Берлинския договор Княжество България остава васално на Османската империя и трябва да спазва редица икономически, политически и дипломатически ограничения. Високата порта не пропуска случай да покаже правата си на сюзерен и в това отношение е подкрепена от великите сили. Българските консули в чужбина са със статут на дипломатически агенти, а не с правата на пълномощни министри и посланици.
През лятото на 1908 г. Гешов се готви да отпътува със семейството си на почивка в Швейцария, но революцията го възпира. Месец след като вземат властта, младотурците уреждат прием на дипломатическия корпус в султанския дворец Илдъза. Абдул Хамид пожелава да приеме едновременно всички чуждестранни дипломати, без да ги дели на посланици, пълномощни министри и агенти. Някои западни дипломати правят опит Гешов да не бъде допуснат в салона “понеже представлявал едно княжество, васално над Турция”. Той не се съобразява и изслушва заедно с останалите си колеги султана, който декларира, че ще спазва конституцията от 1876 г. Високата порта се извинява на великите сили, като стоварва вината за грешката върху главата на церемониалмайстора Галиб паша
На 30 август (събота) 1908 г. турската столица се готви да отбележи рождения ден на султана. Денят се празнува особено тържествено. По този повод външния министър Ахмед Тефик паша дава прием за дипломатическите представители в турската столица, като българският дипломатически агент Иван Гешов не е поканен, под предлог, че "България е васално на Турция княжество и че протоколът на Високата порта не позволява на представителя на България, да бъде канен заедно с представителите на чуждите държави защото той е обикновен турски чиновник."
Гешов получава телеграма от ген. Паприков, с която му нарежда, че ако на следващия ден до 6 вечерта не получи покана, да потегля за България. Съботният ден минава в безплодно чакане. Високата порта не предприема нищо, за да разреши проблема. При това положение в 8 ч вечерта, Гешов се качва на влака и отпътува за София.