Турция също отзовава своя посланик Кямил бел от София. Великият везир свежда инцидента до лична работа на Гешов, но подава ръка за помирение с българското правителство чрез следната телеграма: “Съжаляваме за конфликта, желаем Гешов да се върне на поста си, гдето ще бъде приет, както досега”.
Но това не влиза в плановете на министър-председателя Александър Малинов и той изпраща шифрована телеграма до Княз Фердинанд, намиращ се на почивка в унгарското си имение в Карпатите: "Инцидентът Гешов отличен повод да подемем енергично въпроса за независимостта." Още същия ден князът телеграфира: “Одобрявам напълно вашите мисли и решения.”
Пътят към обявяване независимостта на България е открит. Така, след продължително отсъствие от страната, на 21 септември 1908 г. Князът се завръща с яхтата си „Цар Крум“ на русенското пристанище. Там е посрещнат от всички министри. Правителството вече било решило провъзгласяването на Независимостта на княжеството да стане на 22 септември 1908 г. в черквата “Св. 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство. След двучасово заседание на яхтата е взето съдбоносното решение – на 22 септември в старата българска столица Търново да бъде обявена независимостта на България.
От Русе цялото българско правителство и князът поемат към Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там министър-председателят Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите. На 22-ри по-късно в черквата “Св. 40 мъченици“, княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на Независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Провъзгласяването на независимостта не само е голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулувал - цар.
„Обявяването на Независимостта е едно събитие, което трябва да тачим и да си спомняме за него. И да се опитваме, а нашата цел е такава, да предадем възторгът, с който са били изпълнени българите. А днес, при тази възстановка се стремим да бъдем в духа на епохата”, сподели актьорът Милен Иванов, който беше влязъл в образа на Фердинанд. Пътуването бе кратко и около 12,00 часа влакът пристигна на гара Трапезица. За разлика от станалото през 1908 г., когато никой не е посрещнал Фердинанд, защото го очаквали на търновската гара, малката гара Трапезица бе препълнена с народ. От влака първо слезе Александър Малинов, а след него и княз Фердинанд. Градоначалникът на старата столица посрещна високите гости, почетна рота им отдаде чест. После всички застанаха под празничната арка от зеленина и цветя. Встрани е гражданството, дошло да почете високата особа.
Княз Фердинанд прочете написаният във влака Манифест и обяви България за независимо княжество. Войниците викнаха „Ура”, а с тях и ентусиазираното множество, което съпреживяваше историческото събитие. От влака пътници, които бяха предпочели да наблюдават възстановката, без да слизат от него, развяха гордо българските знамена.
След този знаменит акт, княз Фердинанд бе помолен от председателя на Народното събрание Христо Славейков да приеме титлата цар на България и той прие. Заваляха поздравителни телеграми и адреси от европейски монарси и министър-председатели на големите държави в тогавашна Европа.
С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор e успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието - да започнат преговори между българското правителство и Високата порта (Турция). Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях, Високата порта иска България да плаща голям данък. В качеството си на министър-председател Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига до частична мобилизация на българската армия.
Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Oфициално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава..
Обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България - една от най-старите държави в Европа, отново се появява на световната карта след петвековно османско владичество.