Клубни новини
Този исторически ден е описан подробно от тогавашната преса:
„Още в неделя на Царевец бе издигнат разкошен павилион, който обръщаше вниманието на гражданите и ги караше, при съществующите вече слухове за готвещия се крупен акт в живота на нашата държава, да очакват това що стана.
В понеделник, рано сутринта, бе разнесена покана от местното демократично бюро, в която се съобщаваше, че със сутрешния трен пристигат министрите и гражданите се канят на събрание, на което ще се говори по политическото положение на страната и главно по последните събития. При наличността на горните слухове, заинтересоваността към въпросното събрание ставаше още по-голяма. Очакваше се нещо повече от това, що се съобщаваше.
Малко по-късно, чрез градския барабанчик се поканваха гражданите на посрещане Княза и министрите. След това, с невъобразима бързина се разнесе слухът, че в тоя ден от старата българска столица ще се провъзгласи независимостта на България. Това се посрещаше с ентусиазъм и навалици, в празнично облекло, при най-оживено настроение, търновци се трупаха на гарата. С особен трен се очакваха Княгинята, княжеските деца и председателя на Народното събрание. След дълго чакане на гарата, в 11 часа се съобщи на силно възбудения народ, че Князът е спрял на спирката при Трапезица и от там, наедно с министрите, се отправил за старата полусрутена църква „Св. 40 Мъченици“.
От всякъде народът почна да се стича към това място. В едно много кратко време около църквата и в двора ѝ се препълни с народ. Не след много, в църквата, която бе натъпкана до задушавана от народ, грамадната част от който оставаше около църквата, се отслужи молебен от цялото духовенство. После, след изпяването на „Многая лета“, при настъпилата гробна тишина, Князът, застанал напред, пречете манифеста. Това подейства като електрически ток върху множеството и единодушни ентусиазирани "Ура!" зацепиха въздуха. Урата се подемат от множеството, натрупано вън, и мощни овации разлюляха атмосферата. Ученическият хор със същия ентусиазъм запя „Шуми Марица“, и цялата околност се препълваше с величествен кипеж от звукове – народът ликуваше. Всичко това бе тъй величаво, тъй трогателно, щото при живо възкресения спомен от някогашното славно минало, когато тук на същото място са коронясвани чутовни български царе, извикваше сълзи.“
в-к „Пряпорец“, 23 септември 1908 г.
