Клубни новини
„След това, от името на народа, председателят на Народното събрание, г-н Христо Славейков, приветства Царя на Независима България със следната реч:
„Ваше Величество! С провъзгласяването на независимостта на България се изпълнява едно от най-важните желания на народа. И тая акция, поддържана и от държавата, е с не малко значение. Аз, от името на народното представителство, Ви моля да приемете славните лаври като Български Цар. Ура!“От името на правителството министър-председателят, г-н Александър Малинов, приветства Българския Цар:
„Ваше Величество! Държавните интереси, националното достойнство Ви продиктуваха светото решение да провъзгласите в това историческо и свето място България за независимо царство. Позволете ми, от името на правителството, да Ви помоля да приемете титула „Първи Български Цар“. Царю честити! Живейте! Живейте за щастие и величие на България! Ура!“След това, Негово Величество Царят отговори на приветствията със следните думи:
„С радост и благодарение приемам предложения от Народа и правителството титул Цар Български. Да живее България! Ура!“
Българският Цар излязъл от църквата, приветстван от хилядния народ с въодушевени „Ура!“и „Да живее Царя!“. Негово Величество поздравил войските от Търновския гарнизон – 18 пехотен Етърски и 20 пехотен Добруджански полк. Войниците, със светнали от радост лица, с енергични гласове, отговорили на своя Цар за първи път: „Здраве желаем, Ваше Величество!“Н.В. Царят, придружен от свитата, министрите и ликующия народ, приветстван по пътя от хилядното множество, отишъл на поклонение в старата митрополитска църква. Трапезица и Царевец били буквално натъпкани от с очакващ народ. Царят се появил. Народът се разлюлява на вълни, нови оглушителни възгласи и благопожелания, радост, патриотически чувства обладават всички.
На Царевец министър-председателят Малинов направил с ръка знак за тишина. И възторжено заявил: „Търновци, чуйте словото на Царя!“, и от негово име прочете пак манифеста. Историческата околност екнала от народните възторжени акламации.
Царят, развълнуван, от радост се покачил на един стол, за да отговори на излиянията и поздравите на своя народ:
„Търновци! 22 години как работя за обединението на българите, как страдам за тяхното преуспяване и величието на българското име и всякога в тия си трудни минути съм черпил подкрепа в тяхната преданост. В тия тържествени и съдбоносни минути, в тая историческа местност, седалище на старите славни български царе, всред тия вековни скали, неми свидетели на толкова славни подвизи, като обявявам независимостта на съединената през 1885 г. България, аз с благодарност си спомням и сега, в тая тържествена минута, за моите верни и предани търновци, за старата българска столица, откъдето прокламирам народната независимост. Ура! Да живее независима България!“
Въздухът екнал от възторжени „Ура!“, „Да живее Царят!“, „Да живее независима България!“.
Царят, свитата, министрите и народът се фотографирали на историческата местност.Придружен от целия народ, който по целия път не преставаше да прави овации на Царя, Негово Величество отишъл на гарата, отдето заминал за Св. Троицкия манастир. Там бил приготвен обяд за Царя, свитата и министрите. Царят и министрите се върнали и нощували в Търново. Навсякъде били устроени народни празненства. Градът е в знамена, вечерта е имало импозантно факелно шествие. На следващия ден Царят потеглил към гарата. Конете едва си пробивали път всред многохилядното множество. Царят бил посрещан и изпращан навсякъде с гръмки овации.
в-к „Нов век“, 24 септември 1908 г.
Тъй се свърши този ден, незабравим по ентусиазма си, бележим по важните си политически сетнини в Търново.“
