2
feb
2019
Клубни новини
Петльовден в град Шумен - празник на мъжките рожби
За отбелязване на празника Петльовден, НД „Традиция” клон Шумен заедно със СНЦ «Жива история» гр. Шумен, организира на 2 февруари 2019 год. (събота) от 11:00 ч. до 11:30 ч. в гр. Шумен в пешеходната зона пред бул. „Славянски” № 30 (Областна администрация), историческа инсценизация "Еничери събират кръвен данък от едно българско село".
Празникът на мъжките рожби, който се отбелязва у нас на 2 февруари, води началото си от епохата на османското владичество. Свързан е със събирането на най-тежкият данък - кръвния. при който са отнемани от родителите им малки момчета, за да бъдат обучени за еничарския корпус или настанявани на други държавни служби в Османската империя.
Легендите разказват, че в мрачните години на османското владичество еничарите събирали "кръвен данък". Те ходели по къщите и насила отнемали мъжките рожби от родителите им. За да се знае в коя къща са били, те бележели вратите с кръв. За да скрие детето си, една майка заклала петел и с кръвта му напръскала пруста, портичката и оградата пред дома си. Когато еничарите пристигнали, видели кървавите следи и се убедили, че преди тях вече е минала друга потеря. Така майката успяла да спаси сина си.
Легенда разказва и как една смела жена от с. Еркеч, дн. с. Козичино, Бургаско скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на еничерите, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от това село.
С кръв от петли, българските семейства белязвали портите си, за да заблудят османските власти, че от техните домове вече са взети момчета за еничари.
Този празник е с регионално разпространение .Чества се в източно-българската етническа територия - от Одринско и Лозенградско, Карнобат – Котел, до Добруджа.
И до днес Петльовден се празнува като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български. Още от есента се определя един петел за "баща" и друг наречен за Петльовден. Петелът - курбан се принася от майката на момчето. С кръвта му се опръсква прага на къщата и се слага кръстен знак на челото на момчето - за здраве. На момчето се дава да се докосне до острието на ножа. Жените, които нямат мъжка рожба, също празнуват на този ден, но си носят петела в къща с момче - там да им го заколят, като вярват, че така ще се сдобият с момче да продължи рода им. На обредната трапеза задължително се слага цял сварен петел или сготвен с булгур на яхния; зелник, който се прави от булгур и сирене, прясна питка, кравайчета и греяно вино, подправено с лютив червен и черен пипер.
В миналото на този ден нашите деди не докосвали нищо остро – нож, брадва, ножица, куки, не плетели и не работели. Вярвало се, че така децата няма да се родят с белези и ще бъдат здрави. Младите момичета не излизали навън, защото се вярвало, че какъвто човек срещнат първи през този ден, с такъв характер ще бъде и бъдещият им съпруг.
Единственият паметник на петела е в с. Голица, Варненско.
Представяме и нашата легенда:
В едно българско село дошли еничери да събират кръвен данък.
Една българка тръгнала с малкият си син да вземе мляко от съседи. По пътя я срещнали османлиите и поискали да вземат детето.
Уплашила се майката, видяла презрението в очите им. Всеки момент щели да изтръгнат детето от ръцете и.
В безпомощноста си жената се разкрещяла, казала, че ще удуши момчето със собствените си ръце, но няма да им го даде.
Те я отминали с насмешка знаейки, че плячката им няма къде да избяга.
Прибрала се майката в къщи, казала на невръстният си син, че ще поиграят на една игра, но трябва точно да изпълнява заръките й.
Дотичала до кокошкарника, грабнала с треперещи ръце петела, заклала го и хвърлила главата и краката на покрива на къщата.
С кръвта опръскала дръвника, престилката си, направила кървава диря до лехата в градинката.
Казала на момчето си да легне в лехата по очи и да лежи там без да помръдва, докато му каже да се изправи. Окървавила няколко стръка трева и ги сложила на вратлето му, за да заприлича на рана от брадва.
Когато чула конния тропот на идващите еничери грабнала брадвата, развъртяла я с ръце, крещяла и кълняла като обезумяла.
Когато прекрачили прага на къщата, османлиите останали изумени от гледката и постъпката на майката.
Безмълвни си тръгнали и повече не събирали кръвен данък от това село.