Share this post on:
24
юни
2017
В торото издание на националния средновековен събор „Магическата Мадара“ се състоя на 24 и 25 юни. Негови организатори са община Шумен, Регионалният исторически музей, Национално движение „Традиция“ - регионален клон Шумен, и кметството на село Мадара. На територията на националния историко-археологически резерват „Мадара“, в рамките на двата дни, се събраха реконструктори и любители на историята от цялата страна.
„Стремежът е участници и посетители да се доближат максимално до средновековния начин на живот, да се запознаят гостите с бит, облекло, кухня, занаяти, ритуали и обичаи, воинско снаряжение и въоръжение, характерни за този период по нашите земи – сподели Юри Йоргов, главен уредник на НИАР „Мадара“ и председател на НД „Традиция“ РК Шумен. - Мястото и времето на провеждането на събора са избрани не случайно. Мадара е обитавано място повече от 5000 години. Скалите и водата тук са били свещени и магически за траки, римляни, българи езичници, християни и мюсюлмани. Тук са се преплитали пътищата на религии, народи и култури. Времето на събора е непосредствено след Еньовден – древния празник на лятното слънцестоене, съчетал в себе си християнство, езичество и губещ дирите си в предисторически времена. Във връзка с него бяха възстановени и изпълнени ритуали и обреди – народни, християнски и езически. С тях ще се върнем към корените, към оная българска древност, изгубена във времето. Там би трябвало да потърсим сила и опора, за да не се изгубим като народ. Събитието е своеобразен събор-поклонение към началото, откъдето е започнало всичко за народа ни на това късче земя, което наричаме „наше”. Това е начин да надградим с „живи картини” богатото българско минало, да покажем дейността на българските реконструкторски клубове и да привлечем допълнителен брой туристи и посетители, имащи интерес към българската история.“
На първото издание на събора беше поставено началото на една традиция – да бъде носена в Мадара шепа пръст от различни краища на българските земи през вековете. През 2016 г. пред релефа на уникалния Мадарски конник бе оставена пръст от Наг Сент-Миклош – банатското село (в днешна Румъния), където е било открито златното съкровище на първите български владетели.
Както и на първото издание, и сега в нозете на Мадарския конник се положи пръст от старите български поселища, извън територията на сегашна България, а имено от Панония.
„Така, както се събира земята ни, така да се съберат и всички българи по света“.
На тазгодишното издание съборът събра над 80 участници, представящи периода на ранното средновековие, свързан с езическата ни култура. Над 3000 посетители можаха да видят пресъздадени Аспаруховите българи, оногури, кутригури, номадски поселения, бит, традиции и култура, воински умения, стрелба с лък и конна езда.