21
dec
2021
Клубни новини
Старобългарска нова година НИАР "Мадара" 2021
В поредното издание на Старобългарската Нова година в НИАР „Мадара” взеха участие реконструктори и любители на историята от Регионален клон Шумен и Добрич от НД "Тадиция".
Стремежът е участници и посетители да се доближат максимално до древния начин на живот, да се запознаят гостите с бит, облекло, кухня, занаяти, ритуали и обичаи, воинско снаряжение и въоръжение, характерни за този период.. Мястото на провеждането на ритуалите не е избрано случайно. Мадара е обитавано място повече от 5000 години. Скалите и водата тук са били свещени и магически за траки, римляни, българи езичници, християни и мюсюлмани. Тук са се преплитали пътищата на религии, народи и култури.
Известно е, че древните българи са знаели перфектно основните закони на движението на планетите и това на Земята около Слънцето и поради това те притежават най-добрия календар, създаван някога. Древният български календар се основава на наблюдения на Юпитер и Слънцето и е по-точен от съвременния западен (Григориански) календар, който използваме днес. Българите са хората с най-древната система за измерване на времето – факт, който показва тяхното ранно цивилизационно развитие. Древният вечен български календар е с начална дата 5504 години преди новата ера…
Изказва се хипотезата, че в календара на прабългарите, 21 декември е бил последната неделя на старата година, 22 декември (празникът Единак – денят на зимното слънцестоене) е бил добавъчния, извънседмичен ден, след който на 23 декември е започвала първата седмица с понеделник.
Важно доказателство за празнуването на деня на зимното слънцестоене като начало на следващата календарна година е българският обичай (С)полязуване (Споляз, Поляз) (Българският обичай (С)полязуване и прабългарският календар ). Празникът има много древен, езически и предхристиянски характер и започва рано сутринта на първият ден след Единак или Еднажден (Игнажден). Този ден се нарича още (С)полязовден. Съгласно обичаят (С)полезник, по вида на онази "живинка" (човек, животно, наречен "сполязник" или "полязник"), която първа влезе през този ден в двора на стопанина се съди за неговото благополучие за една година напред. Изразът "такъв му е полязът" обяснявал всичко, което се е случвало със стопанина през следващата година.
Времето на празнуването е древния празник на зимното слънцестоене 21 декември. Във връзка с него бяха възстановени и изпълнени ритуали и обреди – народни, християнски и езически. С тях се връщаме към корените, към оная българска древност, изгубена във времето. Там би трябвало да потърсим сила и опора, за да не се изгубим като народ. Събитието е своеобразен събор-поклонение към началото, откъдето е започнало всичко за народа ни на това късче земя, което наричаме „наше”. Това е начин да се надгради с „живи картини” богатото българско минало, да се покаже дейността на българските реконструкторски клубове и да се привлекат допълнителен брой туристи и посетители, имащи интерес към българската история.
Изпълнена беше древната традиция – запалване на огън от дъбови клони и поставяне на празничната трапеза ръчно омесена погача и бокали с червено вино.
Иванов, И. Т. За началото на годината в прабългарския календар. - сп. Хемус, 2006, кн. № 2, с. 51-58Граматиков Георги. Традиционното производство на хранителни растителни масла в българските земи през XV-XX-ти век. БАН-Етнографски институт с музей. 2008, с. 115
Юри Йоргов, главен уредник на НИАР „Мадара“ и член на НД „Традиция“, Регионален клон Шумен
„Така, както се събира земята ни, така да се съберат и всички българи по света“.
- 1
- 2